брой 4(11), 2002
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
ЗАД ЗАВЕСАТА НА ВРЕМЕТО
Мариана Везнева
откъс от четвърта книга от поредицата "Тайната школа"

   В книгата е разкрит принципът на свещения език на Посветените — универсалния език Сензар, и са разчетени посланията в митологията и в Светите писания, отнасящи се до Сътворението и бъдещото развитие на цивилизацията ни.
   "Всички Велики учения, всички религии, всички философии произлизат от единен източник. Винаги, във всички времена на света са давали онази част от Истината, която човечеството е могло да възприеме."
Елена Блаватска
Откровение за езика СЕНЗАР
   София, 29 април 1997 г.
   Вие питате какво представлява езикът Сензар, този език на Посветените, за който само се споменава, но без да се изяснява неговата същност. Вече се досещате, че думата "сензар" произлиза от сензорен, сетивен, което пък насочва, че става дума за език, използван от хора, надарени с духовни сетива.
    Всички Откровения, които получихте досега, са предадени от Нас на езика Сензар, така че вие познавате този универсален език. С него се предават духовните истини в няколко направления:
1.
Енергийната същност на Бога и човека;
2.
Сътворението на света;
3.
Пътят на еволюцията на расите;
4.
Смъртта и безсмъртието;
5.
Законите, свързани със силата на мисълта;
6.
Пътят на посвещението, водещ към съвършенство;
7.
Бъдещето и краят на цивилизацията.
   Тези седем теми се срещат в митовете и легендите, в приказките на различни народи и в Светите Писания.
   Езикът Сензар е образен език. Той може да бъде изразен с думи или да бъде изписан със знаци. Може да бъде динамичен — с образи и картини, които се сменят една след друга както в словесния език. Може да бъде и статичен — изписан със символи, идеограми и знаци, какъвто е безсловесният, смислов език.

      Духовните истини се предават чрез притчи и алегории, които предизвикват определени асоциации. По същия начин и идеограмната писменост може да бъде разчетена само при особено медитативно състояние и пак чрез разкриване на асоциативните връзки.
   Оставяме на вас сами да разберете и изтълкувате Нашите послания, вложени в приказки, митове и легенди и да откриете споменатите седем теми.

   В приказките за деца, както и в Откровенията от Светите Писания посланията са предадени на три нива: буквално, нравствено и духовно, тясно преплетени едно с друго. Детето възприема буквалния приказен сюжет, възрастните му обясняват нравствения смисъл на борбата между доброто и злото, в която доброто винаги побеждава. Духовният смисъл остава скрит за непосветените. Приказки, в които липсва духовният смисъл, не издържат на времето и се забравят.

   Вземете която искате приказка, например разказите за барон Мюнхаузен. Днес, поради напредналата комуникация, представата за съществуването на различни феномени се е разширила. Но помислете си, ако един човек притежава свръхестествени дарби и живее между обикновени хора, как би споделил със слушателите си своите необикновени преживявания. За тях те ще бъдат не свръхестествени, а измислици и лъжи. Тримата странни съдружници на Барона са: първият — бързоходец, който мигновено изминава огромни разстояния, вторият — с изострен слух, който долавя и най-малкият шум и третият — виждащ толкова добре и надалеч, че може да свали врабче от камбанарията на църква. Всъщност и тримата са феномени, които познават телепатията и силата на мисълта. Именно мисълта пренася бързоходеца на огромно разстояние за кратко време (мигновено). Телепатията дава информация от километри, а целенасочената мисъл може да свали врабче от голямо разстояние.
   Барон Мюнхаузен е искал да покаже знания за възможностите на онзи човек, който е овладял мисълта си, но слушателите му не го разбрали и са го смятали за голям лъжец.

   Във всяка приказка за вълшебства се разкриват истини за духовния свят — света на енергиите, за мисълта, за борбата между светлите и тъмните сили. Тримата братя юнаци стигат до кръстопът и се питат кой път за изберат. В живота съществуват съдбоносни, решителни моменти, когато човек трябва да размисли. Лесният път е обикновеният, а трудният е свързан с активно участие на волята, търпение и целеустременост. Само ако се положат усилия, може да се намери щастието.
   Такъв е пътят на посвещението. Единствено той води до истински знания и мъдрост, която освобождава човека от вътрешната борба между неговия егоизъм и човеколюбието му. Най-великите истини са съвсем прости.
   Приказките на Шехерезада съдържат тайния смисъл за силата на любовта и принципа на изненадата. Любознателността е водещата сила на човека в желанието му да опознае света. Така е и при читателя, който иска да разбере края на приказката.
   Вие познавате приказката "Златка златното момиче". Добротата на Златка се е проявила в златната й аура. Светлината й може да бъде скрита само за известно време, но в края на краищата всички я забелязват. Тук става дума за енергийно излъчване.
   В "Спящата красавица" е даден принципът на еволюцията. Всеки продължава своята еволюция от там, където е спрял в предишния си живот. В нея има послания за прераждането и безсмъртието. Във всяка приказка водеща сила е любовта.
   Четете приказките и на Андерсен, и на Пушкин, и на братя Грим. В тях ще откриете послания.

   Иисус бе казал: "Станете като децата, за да влезете в Моето царство". Да станете като деца означава да участвате в приказките. Когато се съсредоточите в една приказка, вие ще заживеете в друг свят и ще контактувате с други същества. От приказките ще получите особена сила.
   Онова, което трябва сега да узнаете е, че повечето митологични персонажи, разбира се, без митологизираните исторически личности, са били не във физически тела, а безплътни енергийни същества, виждани само от определени хора — медиуми.
   Имаше и хора в плът — Наши Пратеници, Учители от Шамбала, Велики Посветени, които обикаляха различни територии на Земята. Те никога не претендираха за божественост. Независимо от това хората ги обожествяваха. Такива бяха и Патриарсите. В повечето случаи т. нар. от вас "богове" бяха безплътни енергийни същества, които присъстваха между хората. Представете си, че както Нашите Братя се появиха с физическо тяло пред Мариана (Везнева - бел.ред.) , по същия начин Те са се появявали и пред други, при това още в древни времена. Естествено е, този, пред когото внезапно се е появявало такова същество и след това е изчезвало тайнствено, да съобщи на своите събратя за контакт с бог или с богове, още повече ако е получил особени знаци за това.

   Не търсете останки от тези божествени Пратеници, нито материални доказателства за тяхното съществуване, нито пък космически кораби. Такива няма да намерите. Тези Пратеници са донесли и оставили културата си посредством медиуми, чрез които са действали. Преценете сами. Пренасянето на извънземни и тежки тела и с техните космически кораби е далеч по-трудно и изисква голяма загуба на енергия, материални средства и време, отколкото само енергийно пренасяне през пространството и осъществяване на телепатична и интуитивна връзка с подходящ човек. Не пътят, изискващ огромен разход на енергия, средства и време, а пътят на мисловно вливане на знания е подходящият. Когато тези Наши Братя се материализираха пред очите на земните жители, Те убеждаваха хората за реалността на духовните светове, за съществуването на живот в тях и че тези светове са по-висши и мъдри. Понякога им даваха знания за законите, които управляват света. Но основният начин на общуване и връзка между духовните същества и земните хора си остава евергийното въздействие и контакт с медиуми-посланици.

   Омир, който беше сляп, даде на света класически поеми. Той беше Наш Посланик, медиум контактьор и беше насочван чрез внушение
отгоре*. Неговите творби бяха продиктувани телепатично. Описаните от него събития не му бяха известни. Това бе достоверна информация, която му се внушаваше по време на контакт. Всички големи мъдрости от миналото до днес се предават по този начин. Истинската история не се пише по време на събитието, нито се предава устно от поколение на поколение. Истината се узнава по време на телепатичен контакт.

   Как бихте означили с образ абстрактното понятие "мисъл" или пък изредили различни божествени качества? Ще потърсите някаква асоциация, нали? Така са правили и в най-дълбока древност. Така правят и сега. Приетата информация с всичките й символи и алегории се разпространява много често буквално, без да бъде разтълкувана. Тя винаги носи личния почерк на Посланика, защото духовната истина е субективно изживяване. По този начин висшите послания остават съхранени в приказките, митовете и легендите.

    Един ден ще се разбере, че в приказките, легендите и митовете, в  цялото народно творчество, е вложена информация, изпълнена с мъдрост, получена по телепетичен път. Тогава учените ще се опитат да изследват, проверят и докажат кои са истинските послания и да отстранят измислиците. Това е въпрос на много близко бъдеще. (откъсът се публикува със съкращения)

ЛЕГЕНДАТА ЗА ТЕЗЕЙ И МИНОТАВЪРА
Тази легенда е едно изпълнено с мъдрост послание, едно истинско посвещение.
Буквалният текст
Скритият смисъл
   Цар Минос имал хубава дъщеря Ариадна и син-чудовище, роден с човешко тяло, но с глава на бик. Чудовището било наречено Минотавър.
   То живеело в лабиринт, където на всеки 9 години покорените от цар Минос атиняни плащали кръвен данък: 7 девойки и 7 младежи, които се давали за храна на Минотавъра.
   Много герои се опитвали да премахнат Минотавъра, но не успявали. Други се изгубвали в лабиринта и не можели да се измъкнат от там.
   При поредното плащане на данъка, Тезей, синът на атински цар, се включва в грепата, влиза в лабиринта и убива Минотавъра.
   С помощта на нишката от кълбото с прежда, което му дава влюбената в него Ариадна, Тезей успява да се измъкне от лабиринта.
   След това се оженва за нея, но по-късно я изоставя и тя става жрица и съпруга на Дионис.
   От един и същ източник (идея) произлиза красотата и грозотата, любовта и омразата, кротостта и агресивността. Бикът символизира агресивност, враждебност, похотливост.
   Лабиринтът е алегория на сложните, неясни и объркани пътища на човешката душа.
   Девойките означават най-чистите чувства. Младежитенай-светлите мисли. И всичко това може да бъде унищожено, да стане храна на агресивността в човека.
   С решителност и смелост Героят може да убие животното в своята душа и да стане победител на длото в себе си.
   Нишката от кълбото прежда е любовта, любовното влечение, духовната телепатична връзка. Само любовта е в състояние да измъкне Героя от обърканото състояние на мислите му.
   Но обикновената любов към жената не може да задържи Героя-Посветен. Той остава сам, а съпругата му става жрица и също Посветена в тайните на мисълта.
Тезей и Минотавър
на италианския скулптор
Антонио Канова (1781-83, Лондон)
А ето и посланието:
   Враждебността е в основата на животинската природа. Когато тя се прояви у човека, той заприличва на животно. Агресивността и похотливостта, когато затъмнят човешкото съзнание, го превръщат в чудовище. Похотливостта поражда сексуалното насилие и убива най-светлите чувства на любовта, а агресивността и враждебността — най-светлите му мисли. Пътищата за овладяване на животинската природа в човека са сложни, заплетени и неясни като лабиринт. Но с повече смелост и решителност може да се постигне победа на духа над материята. Когато извоюва тази победа, човек става герой и придобива свръхсетивни качества, които са резултат от овладяването на мисълта. Любовта е тази, която му помага да се измъкне от лабиринта. А мисловната целенасоченост, телепатията и ясновидството са нишката, по която може да се излезе от състоянието на душевна обърканост и да получи спокойствие и увереност в собствените сили. В този смисъл Герой означава Посветен в тайната за силата на мисълта. Той ще срещне жената, която го обича, но няма да живее като обикновените хора, няма да създаде семейство, а ще остане самотен и неразбран от околните.
   За познаващите свещения език не е странно, че Ариадна става съпруга на бог Дионис. В гръцката митология Дионис е Бог на веселието и удоволствията, но според Орфическата традиция на древните траки, той присъства на всички тайнства и всъщност е бог на посвещението в мистериите.

|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002