| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
брой 4, 2001
ЙОАН  ДАМАСКИН  ЗЛАТОСТРУННИЯ
или разказ за иконата на Света Богородица Троеручица
   В VІІ в.сл.Хр. сарацините завзели сирийския град Дамаск, където имало много християни. Победителите се отнасяли жестоко с тях, но по Божие провидение един християнин на име Сергий, по прозвище Мансур, бил помилван. Пощадено било и семейството му. По-късно халифът го обикнал и му поверил важна длъжност в града.
   Този християнин имал син — Йоан, когото възпитавал в закона Господен. Но колкото повече растяло момчето, толкова повече бащата чувствал нужда от един учен човек, който да обучава даровитото и впечатлително момче.
   Веднъж Сергий видял, че на градския площад се е събрал мн ого народ. Сарацинските войници били докарали пленени християни от съседните страни. Едни от тях продавали като роби, а други - ги убивали. Вниманието на Сергий било привлечено от един монах, черноризец, родом от Италия. Видял уважението, с което се отнасяли към монаха всички пленници. Осъдените на смърт един по един отивали при него, падали на колене и му препоръчвали душите си на неговите молитви. Монахът бил скръбен. Сергий го заговорил: "И ти ли, човече Божий, се боиш от предстоящата участ?" Монахът му отговорил: "Аз не плача за земни радости, отдавна съм умрял за тях; Но плача, че бездетен напускам света и не оставям наследник." Сергий се удивил, защото знаел, че монахът е дал обет за безбрачие, но черноризецът му обяснил: " Ти не ме разбра. Аз говоря за духовен наследник. Нали виждаш, че съм беден инок, но по Божия благост от млади години се обогатих с познания и няма на кого да предам това драгоценно наследство. Изучил съм философията, богословието, науките за природата. Ще се явя пред Бога като безплодно дърво и като слугата заровил дадения му талант... Ето затова плача!"   
   Като чул тези думи, Сергий помислил: "Ето съкровището, което аз отдавна търся!" Обърнал се към халифа с убедителна молба да му продаде пленения монах. Халифът се съгласил. Така на монаха било поверено възпитанието на Йоан и неговия осиновен брат Козма. Черноризецът с усърдие и много любов се заел с възпитанието и обучението на двете момчета. Когато те навършили пълнолетие, техният учител заминал за манастира "Св. Сава", където останал до смъртта си. Йоан се пристрастил към науките и четенето на божествени книги и искал да се посвети на научни занимания, но баща му умрял и халифът поставил Йоан за управител на Дамаск.
   В това време византийски император бил Лъв Исаврянин (717-741 г.), който жестоко гонел почитателите на светите икони. Йоан чрез пламенни и красноречиви писма увещавал вярващите да не се смущават от гоненията. Написал и три трактата, които се предавали от ръка на ръка и спомагали за укрепването и утвърждаването на основите на православието. Но писмата му стигнали и до императора и възбудили гнева му. Лъв решил да погуби Йоан, решавайки се на коварна стъпка. Той го наклеветил пред сарацинския халиф, като му пратил подправено писмо, в което уж Йоан предлага да му предаде Дамаск, с което уличавал Йоан в държавна измяна. Халифът, като повярвал на писмото, без да поиска обяснение от Йоан, жестоко го наказал — заповядал да му отсекат дясната ръка, която е начертала заговорническия план и го лишил от длъжност. Ръката била отсечена веднага и закачена в центъра на града на видно място. Йоан страдал и от болка, и от незаслужената обида. Вечерта той помолил халифа да му върне ръката. Халифът се съгласил. После Йоан приложил ръката към мястото, където била отсечена и се обърнал с усърдна молитва към иконата на Пресвета Богородица, рисувана според преданието от самия евангелист Лука.
 
Преданието нарича Йоан автор на забележителни църковни песнопения, от които и досега християнският свят черпи мъдрост, сила и утешение. Смята се, че именно той е съставил пасхалния канон, могъщия химн "Възкресение Христово", почти всичко празнични тропари, забележителни надгробни молитви. Лаконичният му и жив език, трогателен лиризъм и дълбока мисъл правят Йоан Дамаскин велик поет на Византия и целия християнски свят. Не случайно го наричат "златоструен". Той е един от първите съставители на християнския календар, отбелязващ дните за почитане на светците. Поезията му е тясно свързана с неговата музикална дейност. Негови са първата църковна нотна система и оформянето на повечето християнски песнопения в сборниците: "Типикон" и "Октоих". Още по-известен е Йоан Дамаскин и като богослов. Той е създал фундаменталния труд "Източник на знания", състоящ се от 3 части - "Диалектика", където се излагат философските идеи на Аристотел, "Книга за ересите", която изброява и анализира ученията, противоречащи на християнството и "Точно изложение на православната вяра", която представлява систематизирано православно вероучение. Трудовете му са оказали огромно влияние не само на бъдещите поколения православни богослови, но и на католическите (Тома Аквински). От гледна точка на художествената култура Йоан Дамаскин е интересен преди всичко като противник на "иконоборчеството" и създател на теорията Свещения образ, поставил началото на канонизацията на иконописната живопис.   

Иконата на Св. Богородица Троеручица, рисувана от евангелист Лука
   Уморен, той заспал молейки се. В съня му се явила Богородица и му казала: " Ти си изцелен. Труди се прилежно с изцелената си ръка." Вестта за изцелението се разнесла по целия Дамаск. Халифът осъзнал грешката и вината си и заповядал да приемат отново Йоан на служба. Но Йоан отдавна се отегчавал от властта и богатството и желаел да се отдалечи от света, за да отдаде всичките си сили в служение Богу. Раздал всичкия си имот и заедно с Козма отишъл да се поклони на Гроба Господен в Йерусалим, а после се уединил в манастира "Св. Сава" (близо да Йерусалим) и се замонашил. Със себе си взел иконата, пред която станало чудото. В памет на чудотворното изцеление поръчал да изработят сребърно изображение на ръка, която прикрепил в долната й част.
   Иконата получила наименованието "Троеручица" и останала в манастира до ХІІІ в., а след това била подарена на Сръбския архиепископ Сава и отнесена в Сърбия. По време на турското нашествие сръбските християни предоставили чудотворния образ да бъде запазен от самата Божия Майка, поставяйки го върху магаре, което само без водач отнесло иконата на Атон и се спряло пред Хилендарската обител, където е и досега в Съборния храм на манастира.
       Иконата е била рисувана много пъти и някои от нейните копия са също чудотворни.
                                            

   От своето основаване Хилендарският манастир е на четвърто място в иерархията на Атонските манастири.Той е разположен на североизточния бряг, на 4 км от морето, в една от гористите долини на планината Атон. Основан е от сръбският архиепископ св. Сава и неговия баща св. Симеон през ХІІ век. Хилендар внася славянски дух и характер в много от обителите на Света гора. В много от тях, основани като гръцки обители, започнали да провеждат богослуженията на славянски език. От 1293 г. благодарение на своя втори ктитор сръбския крал Стефан Милотин обителта започва бързо да процъфтява. В края на ХVІІ век манастирът се намира в упадък, но е възобновен от благочестивият венециански търговец, а по-късно станал монах Никанор и доброволните пожертвания на българите.
   Съборният храм е построен през ХІV век в чест на празника Въведение на Пресвета Богородица. Този празник е особено почитан в манастира. В този храм се намира чудотворната икона на Божията майка "Троеручица", която от VІІІ до ХІІІ век се намирала в Палестинската лавра Св. Сава Освещени, в килията на св. Йоан Дамаскин. В Съборния храм, от дясната страна на клироса се намира гробницата с нетленното тяло на
св. Симеон, пренесено по-късно в Сърбия. От външната страна на храма, където се намира тази гробница е израснала лоза, за която казват че плодовете й имат целебна сила, особено при безплодие.
   Освен Съборният храм тук има още 10 параклиса. Библиотеката на Хилендарския манастир съдържа над 1000 древногръцки и славянски ръкописи и над 20 000 книги.
   
Иконата на Св. Богородица Троеручица, рисувана от евангелист Лука

Северозападната страна на Хилендарския манастир в Атон
Северозападната страна на Хилендарския манастир в Атон

Вътрешният двор на Хилендарския манастир
Вътрешният двор на Хилендар

 През 1745 г. в Хилендарския манастир един 23-годишен младеж от Банско приема монашеското име Паисий. Именно в Хилендарската обител той има възможност да се образова и изучи. С патриотична и благочестива ревност през 1762 г. завършва "История славянобългарска", написана по неговите думи "в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Исуса Христа".


| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001