списание МАРГАРИТА
ВРЕМЕ:
  м. АВГУСТ
  м. СЕПТЕМВРИ
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |  
брой 4, 2001
1 август - МАКАВЕЙ, СВ. СЕДЕМ МЪЧЕНИЦИ МАКАВЕИ

  Празникът е посветен на християнските светци мъченици. В народна среда обаче е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни.
   Всеки ден от 1-ви до 12-ти август според традицията съответства на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година.
   На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки.
   От Макавей започват Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.
Народните схващания за празника са във връзка с общата представа за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските дейности. Това обредно гадание не е нищо друго, освен инициален тип магия: нещо, което се случва през определен период ще се случи през цялата година. Така се предвижда бъдещото благополучие.
   За благоприятен изход е ритуалното ходене на гости, изразяващо почит и уважение (по-млади към по-стари, т.е. към предците). Раздаването на пити и вино също има обреден характер - на жертвоприношение.
   В езическия план на обредността започващият пост (лишаване) е отрицателна магия, призоваваща плодородието. Тя е основана на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е равен на временна смърт, която ще предизвика новото раждане. Така магически се осигурява богата реколта и успех в аграрната дейност през бъдещия цикъл.

СВЕТИ СЕДЕМ МЪЧЕНИЦИ МАКАВЕИ, МАЙКА ИМ СОЛОМОНИЯ И УЧИТЕЛЯТ ИМ ЕЛЕАЗАР
  Сирийският цар Антиох завладял Йерусалим, разграбил храма, убил множество люде и продал в робство около 40 000 души. Той искал да въведе идолопоклонство в Йерусалим, изгарял свещените книги, осквернил храма, заставял юдеите да принасят жертви на езическите богове. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Но войниците на Антиох навсякъде ги преследвали и убивали.
   В това време в Йерусалим живеел един старец на име Елеазар, уважаван от всички за своите добродетели и ученост. Смятали го за един от най-главните законоучители. Елеазар решително отказвал да изпълни заповедите на Антиох. Макар приятелите му да му предлагали да ги изпълнява само престорено, той въпреки своите 90 години, не се съгласил и след жестоки мъчения, умрял като оставил на народа си пример на непоколебима твърдост. Скоро примера му последвали седем момци, негови ученици. Те произлизали от рода на Макавеите. Един по един Антиох ги подложил на ужасни мъчения, рязал части от телата им, но нито един от тях не склонил да изпълни волята му. Когато останал жив само седмият брат, царят с клетва му обещал да го обсипе с дарове и почести, ако му се подчини. Обърнал се и към майка му и й заповядал да склони сина си. Майка му се приближила и тихо казала на техния език: "Синко, смили се над мене, която съм те родила и възпитала! Погледай небето и земята и всичко по тях и познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо и че тъй е произлязъл и човешкият род. Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобие пак по милост Божия с твоите братя."
   Още не изрекла думите си, момъкът казал на мъчителите: "Няма да изпълня повелята на царя. Аз признавам закона, даден от Бога чрез Мойсей. А ти, царю, мъчител на юдеите, няма да се спасиш от ръката Господна! Ние страдаме заради нашите грехове, но Господ, след като ни изпита чрез бедствие, отново ще се помири със Своите чада. Братята ми пострадаха за закона и получиха вечен живот. Аз, както и братята ми, охотно полагам живота си за отеческите закони и моля Бога да се смили над Израиля!"
   В страшния си гняв царят заповядал да подложат момъка на най-ужасни изтезания. Момъкът с твърдост понесъл всичко и с пълна надежда завършил своя живот. След това и майката била подложена на мъки до смърт.
   Библията не ни дава имената на доблестните момци. Но древното църковно предание е запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел, а майка им се наричала Соломония.
.
6 август — ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

     Този празник е установен още в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христос очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар и да повярвали , че Иисус е очакваният Месия. Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Иисус Христос, Синът Божий и Спасител на света ще понася страдания и унижения от людете.
   Христос обаче често беседвал с учениците Си за Своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но те пак дълбоко в себе си не вярвали, че това ще се случи.

АВГУСТ
ПРАВОСЛАВЕН  КАЛЕНДАР
1
сряда
Св.7 мчци братя Макавеи (Водосвет)
Богородичен пост
2
четвъртък
Пренасяне мощите на св. архидякон Стефан
3
петък
Преп. Исакий, Далмат и Фавст
4
събота
Св. 7 отроци Ефески.
Прпмчца Евдокия
5
неделя
9 Неделя след Петдесетница.
(Предпразненство на Преображение Господне)
Мчк Евсигний
6
понеделник
Преображение Господне (Разрешава се риба)
7
вторник
Прпмчк Дометий
8
сряда
Св. Емилиан изповедник. Кизически
Мчк Трендафил Загорски
9
четвъртък
*Св. ап. Матия
10
петък
Св. мчк архидякон Лаврентий
11
събота
Св. мчк архидякон Евпъл
12
неделя
10 Неделя след Петдесетница.
Мчци Фотий и Аникита
13
понеделник
Преп. Максим Изповедник.
Св. Тихон Задонски
(Отдаяние на Преображение Господне)
14
вторник
Прор. Михей
(Предпр. на Успение Богородично)
15
сряда
Успение на Пресвета Богородица (Разрешава се риба)
16
четвъртък
*Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос
Мчк Диомид.
Преп. Иоаким Осоговски
17
петък
Мчк Мирон
18
събота
*Усп. на св. Иван Рилски.
Мчци Флор и Лавър
19
неделя
11 Неделя след Петдесетница.
Мчк Андрей Стратилат.
Преп. Теофан Македонски
20
понеделник
Св. прор. Самуил.
Св. 37 мчци Пловдивски
21
вторник
Св. ап. Тадей.
Мчца Васа Солунска
22
сряда
Мчк Агатоник и дружината му
23
четвъртък
Мчк Луп.
Св: Ириней Лионски
(Отдание на Успение Богородично)
24
петък
Свщмчк Евтих
25
събота
Св. ап. Тит.
Връщане мощите на св. ап. Вартоломей
26
неделя
12 Неделя след Петдесетница.
Мчци Адриан и Наталия
27
понеделник
Преп. Пимен Велики
28
вторник
Преп. Моисей Мурин
29
сряда
*Отсичане главата на св. Йоан Кръстител.
Преп. Анастасий Струмишки (Строг пост)
30
четвъртък
*Свв. Александър, Йоан и Павел, патриарси Цариградски
Пренасяне мощите на св. Александър Невски.
31
петък
Полагане пояса на Пресв. Богородица.
Свщмчк Киприан Картагенски и Св. Генадий, патриарх Цариградски
    За да укрепи вярата на апостолите и да ги отдалечи от земни помисли, Господ се показал пред трима от тях в небесната Си слава. Взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан и се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Там Той се отдалечил за малко от учениците си да се помоли, а те в това време заспали. Когато се пробудили, видяли Исус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже - Мойсей и Илия, с които Той беседвал за предстоящите Си страдания. Светъл облак осенил всички и из облака се чул глас: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" От страх учениците паднали ничком, а когато се изправили, Христос бил в обикновения Си вид. Те слезли от планината, но Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Синът Човешки не възкръсне от мъртвите.
   Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; а Мойсей и Илия засвидетелствали със своето появяване, че Исус е действиително Оня, за Когото предсказвали пророците. И това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.
Преображение Господно
 
15 август - ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА
   Това е вторият празник, посветен на Божията майка, с който се отбелязва нейната смърт.
   Богородица закриля майчинството, родилките и техните деца. Вярва се също така, че тя е посредник при приемане душите на умрелите на оня свят; помага на разкаялите се грешници, като намалява наказанието им.
   Този празник честват преди всичко жените. Те замесват обреден хляб, наричан често богородична пита и го раздават заедно с плодове за здраве, но и за душите на умрелите. В някои райони на Голяма Богородица се правят общоселски сборове - на различни оброчни места или край черкви и манастири, свързани с името на християнската светица-майка.
    В българския фолклор има данни и за служба на празника Успение Богородично. Тя включва очищение чрез водене на въздържан живот, постене и ритуално измиване; приобщаване чрез угощение към светицата и жертвоприношение в нейна чест.
   Става съвсем ясно, че във вярванията си българите пренасят върху Божията Майка черти на древни езически божества. С други думи св Богородица е сравнително късно християнско съответствие на Великата богиня-майка (майка-земя, Кибела, Персефона, Мокош). Така на нея също е подвластна подземната влага, плодородието, раждаемостта и майчинството. В някои народни песни Богородица е представена като роднина на слънцето и месеца и с тях образува едно чисто езическо семейство на християнския бог. Нейният персонаж във фолклора носи чертите на праобраз, на първоначало, на първо явление на преобразената, райска природа.
   Затова основните мотиви, свързани с Богородица в народната култура са тези за всеопрощаващата майка - закрилница на родилките и децата, а също и на разкаялите се (мотива за милосърдието).
    Обредните практики, свързани с тези представи имат в основни линии езически характер: житна жертва, раздадена за живите и мъртвите; жертвоприношение (курбан), предхождано от ритуално очистване (измиване, постене). Празничността в аграрен план свързва отмирането, отминаването на стария стопански цикъл с успението на св. Богородица - едно двусмислие, което вероятно се дължи на дългия процес на приобщаване на различни пластове в народната ни култура.
УСПЕНИЕ на ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
Света Богородица
покровителка на Света гора Атонска
Ето какво разказва църковното предание:
  "Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Благовестието, пресветата Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Света гора Атонска. Но Ангел Божий й се явил и казал да не напуска за известно време Йерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети Лазар и се отправила на кораб за остров Крит. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Света гора. Там имало езически храм, пълен с идоли. Но щом Пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица разказала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега смятат Божията Майка за своя особена покровителка и наричат Света гора "Жребий на Божията Майка".
   Като се върнали от Елеонската планина след възнесението Христово, светите апостоли останали в Йерусалим, очаквайки утешението на Светия Дух, обещан им от Спасителя. С тях била и майката Христова, заедно с някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Всички те живеели в единодушие и любов, скърбейки за раздялата със своя божествен Учител. Пресветата Дева живяла на хълма Сион в дома на Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син — вместо Себе Си — на Своята пречиста Майка; и оттогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка.
   И след слизането на Светия Дух над апостолите пресветата Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, където страдал и умрял нейният божествен син. Често ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, където било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Исус Христос. Когато цар Ирод почнал да гони Божията църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Света гора Атонска и остров Кипър, където праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ.
                            
   
Когато гоненията поутихнали, Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Християнската вяра растяла и заедно с нея растяла и славата на Божията Майка.
   Езичницете и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка, заради уважението, с което се ползвала. Често я следели, за да я убият, но Господ пазел пречистата Дева и й готвел славно успение.
   Богородица била вече в преклонни години - на 64 години. Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се представи отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царстваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
   Когато се върнала у дома, св. Йоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома си, дала дрехите, които обикновено носела, на две бедни вдовици, помолила Йоан да погребе тялото й в Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Йоан уведомил Йерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Известил всички нейни сродници и вярващите. Скоро всички се събрали при Богородица. Скърбели и плачели, а тя ги утешавала и обещавала винаги да се моли за тях.
   Пресветата Богородица имала само едно желание — да види още веднъж светите апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Благовестието. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато Богородица им известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Исусовата Майка.
    Когато настъпил денят, Божията майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата сякаш се разтворил и сам Господ Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на Света Богородица. Чуло се пеенето на ангелите, които пеели думите, изречени от архангел Гавриил: "Радвай се благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" Чудно благоухание се разляло по стаята, а лицето на Божията Майка сияело като слънце.
   Успение на Пресвета Богородица                                                                                      

   Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през Йрусалим в село Гетсимания. Вярващите вървяли след пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие. Когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Богородица. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и сякаш с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота. По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.
   Апостолите погребали тялото в пещерата при Гетсимания и затворили с камък входа й. На третия ден след успението (заспиването) на Света Богородица пристигнал апостол Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не я заварил жива. Искайки да го утешат, апостолите му предложили да отвалят камъка, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна. Видели само плащаницата, с която било покрито тялото на Божията Майка.
   Апостолите в недоумение молили Бога да им разкрие тайната на това чудно събитие. И в същия ден, те се събрали на трапеза, говорили за успението на св. Богородица. Както винаги били оставили според обичая си едно празно място и хляб пред него за възкръсналия Исус Христос. След ядене те вдигали този хляб, наричан "част Христова" и като славели Пресветата Троица с думите "Господи, помагай ни!, разделяли този хляб и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Този път, като ставали от трапезата, изведнъж чули ангелско пеене и като погледнали небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ангели: "Радвайте се! — казала им тя, — защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени с радост, вместо обикновената си молитва, апостолите извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава те повярвали, че на третия ден Божията Майка е възкръснала след успението си и с тялото била взета на небесата.
   В памет на това нейно явяване пред апостолите Светата Църква наредила да се прави възношение (въздигане на хляб) в чест на пресветата Богородица.
   По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Този празник е един от 12-те най-големи християнски празници.
.
29 август - СЕКНОВЕНИЕ, Иван Коприван,
ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
   Това е вторият летен празник на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
   През този ден змиите и гущерите се скриват в подземните си пещери; прибират се и злосторните демони, самодивите, змейовете и ламите. Според народното поверие Секновение е един от най-лошите и опасни дни през годината.
   Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Забранено е да се ядат плодове с червен цвят и да се пие червено вино.
   Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период, изразяващ се в пресичане на сезона. В известен смисъл той е и гранична зона (във време и пространство) между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос.
   Обредността на Секновение е представена от ред забрани - в същността си отрицателна магия. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
   И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение.
   В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дена, посветени на Йоан Кръстител образува система: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (отсичане главата на светеца). Така са маркирани основните (и най-важни) обреди на прехода в християнската митология.
    "Празници и вярвания на българите" - к.ф.н. Томислав Дяков
ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Йоан Кръстител в тъмницата

Секновение
   Църквата отбелязва този скръбен ден - отсичането на главата на Йоан Кръстител на 29 август. Евангелието свидетелства, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил Неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова и го нарекли Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за Него.
    Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата Му се подчинил и кръстил и Него във водите на Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус.
   В Юдея Йоан бил почитан човек. Дори властващият Ирод Антипа се съобразявал с него. В това време Христовото учение укрепвало все повече и Антипа, страхувайки се от народни вълнения, всячески се стараел да засвидетелства уважително отношение към Кръстителя. Но суровият пророк не скривал своето отношение към престъпната връзка на Ирод, който живеел с жената на брат си Филип - Иродиада. Царят, подтикван от жена си, която не понасяла справедливите укори на Йоан, затворил пророка в страшните подземия на затвора. Царят още не бил решил как да постъпи с дръзкия проповедник. Но Иродиада била жестока и отмъстителна жена и тя виждала бъдещето на Йоан Кръстител само като смърт. Удобен случай за това й се предоставил по време на богатия пир, който Ирод устроил в чест на своя рожден ден. В самия разгар на пиршеството, Саломия, дъщерята на Иродиада изпълнила прекрасен танц. Запленен от него, царят й обещал да изпълни всякаква нейна молба. Разярената й майка заповядала на дъщеря си да поиска само главата на Йоан Предтеча. "Нека ти я дадат веднага върху златно блюдо." Ирод, заради клетвата си, макар че била несправедлива, не поискал да откаже незаконното искане и изпратил стражите в тъмницата да отсекат главата на Йоан.
   Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на най-близкия другар и съмишленик на Христа.
.
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |   
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001