С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
   На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
   В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
   Коли се курбан — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.
   Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
   Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят — ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
   Вечерта гости посрещат Симеоновците.

   Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
   Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си "рамка" има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
   Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; "посяването" в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да "изнесат" благополучието.
   Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.

     Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
   Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
   В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
    Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.

  Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни паганистични елементи поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й носят чертите на тържественост, защото се успоредяват с движението на сезонните и земеделски цикли. така в случая рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
   Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Магическите забрани са насочени също към християнската светица (за да не я разсърдят), но съдържанието им издава паганистично светоусещане и в крайна сметка "очовечава" в значителна степен Богородица.
   Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.