списание МАРГАРИТА
ВРЕМЕ:
  м. СЕПТЕМВРИ
  м. АВГУСТ
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |    
брой 4, 2001
1 септември - СИМЕОНОВДЕН, Летен Симеон,
преп. Симеон и начало на църковната Нова година

  С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
   На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
   В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
   Коли се курбан — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.
   Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
   Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят — ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
   Вечерта гости посрещат Симеоновците.

   Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
   Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си "рамка" има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
   Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; "посяването" в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да "изнесат" благополучието.
   Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.

ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН СТЪЛПНИК
  Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 г. в пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Родителите му били християни, но били хора прости и бедни. Детските и юношеските си години Симеон прекарал като пастирче. Когато бил на 13 години, станало чудото с него - той бил призован за подвижнически живот. Всяка заран влизал в храма, молел се усърдно и в един празничен ден думите Господни: "Блажени бедните духом... Блажени кротките... Блажени гладните и жадните за правда..." силно развълнували сърцето му. Попитал стареца до него, който също се молел:
   — Дали мога и аз да стигна до такова блаженство?
   Старецът му отговорил:
   — Можеш! Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога...
   След богослужението Симеон се поклонил на мъдрия старец и вместо да се върне у дома, излязъл извън селото в пустинно място и почнал да се моли на Бога:
   — Господи, научи ме, упъти ме...
   Така в молитва заспал и му се присънило, че копае основа на сграда. Чул глас: "Копай по-дълбоко! Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно! Знай, че без труд, няма сполука!"
   Върнал се Симеон у дома и започнал да изучава Светото Писание. Като станал на 18 години, постъпил в манастир. Там той съзнателно търсел напрежение и оскъдици, като се изнурявал с пост и молитва. Не слагал нищо в устата си цяла седмица. Игуменът на манастира се опитвал да сдържа ревността му, но той все по-упорито издигал духа над плътта. Веднъж като излязъл от килията си и навлязъл навътре в планината, се усамотил в молитва. От страх да не би от умора да пожелае да слезе при братята в манастира, се привързал с верига към голям камък. Правел усилия над себе си да забрави всичко земно, устремявайки мислите си единствено към Бога.
   Антиохийският епископ Мелетий научил за подвига на Симеон. И тръгнал из планината да го види, открил го прикован с верига към грамадния камък. Поздравил го и му заговорил:
   — Защо е това? Човек трябва да умее да владее себе си без окови! Не чрез верига трябва да се приковем към онова, което считаме за своя длъжност, а чрез воля и разум!
   Симеон смирено приел бележката на архиерея, снел веригата и променил начина на подвига си. Продължил своя постнически и молитвен подвиг, похотите на плътта побеждавал чрез доброволен труд и въздържание. За него се заговорило из цялата област. Започнали да се стичат хора, които искали да го видят, чуят, докоснат. Кротък, благ и смирен, Симеон се плашил от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си, за да не се възгордее и да падне в смъртен грях. Решил да си изгради стълп - кула и там, на върха да живее, та посетителите да не го смущават, да остане в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него - тясна килия. Там се и приютил. Но гъсти тълпи поклонници прииждали и искали да го видят и той издигал все по-високи стълпове. Последният бил висок 40 лакти и около него - каменна стена. Върху тия стълпове преподобният се молел непрестанно. Симеон знаел, че Бог не иска от хората доброволни страдания, а иска хората да понасят с търпение ония страдания, които са им пратени. Но преподобният чувствал, че Бог благославя всяко дело, извършено от любов към Него. Бог укрепил душата му сред тежките страдания и го дарил с удивителна мъдрост и чудотворна сила.
   Към неговия стълп продължавали да прииждат огромни маси народ от близки и далечни страни. Идвали богати и бедни, силни, слаби, учени и неуки, за съвет и утеха. Симеон ги поучавал на закона Господен, молел се за болните и те получавали изцеление, а на всички заповядвал да благодарят за всичко на Бога.
   Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал през 460 г. на 103-годишна възраст. Тялото му било пренесено в Антиохия. Когато го внесли в храма, един ням и глух от 14-годишна възраст човек се изцерил веднага. Чудото развълнувало целия народ.
   След няколко години в Антиохия бил построен храм на името на св. Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени мощите му. Около последния най-висок стълп в планината станали много чудеса, били излекувани много неизлечимо болни.
   В същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.
.
8 септември — Малка Богородица,
РОЖДЕСТВО на ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

     Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
   Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
   В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
    Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.

  Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни паганистични елементи поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й носят чертите на тържественост, защото се успоредяват с движението на сезонните и земеделски цикли. така в случая рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
   Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Магическите забрани са насочени също към християнската светица (за да не я разсърдят), но съдържанието им издава паганистично светоусещане и в крайна сметка "очовечава" в значителна степен Богородица.
   Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.

ПРАВОСЛАВЕН  КАЛЕНДАР
СЕПТЕМВРИ
1
събота
Начало на църковната година.
Преп. Симеон Стълпник.
Св. Марта
2
неделя
13 Неделя след Петдесетница.
Мчк Мамант.
Преп. Йоан Постник
3
понеделник
Свщмчк Антим Никомидийски.
Преп. Теоктист
4
вторник
Свщмчк Вавила.
Св. прор. Моисей Боговидец
5
сряда
Св. прор. Захария и праведна Елисавета
6
четвъртък
Ден на съединението
Мчк Евдоксий.
Преп. Архип
7
петък
Мчк Созонт
(Предпразненство на Рождество Богородично)
8
събота
Рождество на Пресвета Богородица
9
неделя
Неделя пред Въздвижение.
Св. праведни Йоаким и Анна
10
понеделник
Мчци Минодора, Митродора и Нимфодора
11
вторник
Преп. Теодора Александрийска
12
сряда
Свщмчк Автоном
(Отдаяние на на Рождество Богородично)
13
четвъртък
Свщмчк Корнилий Стотник
(Предпразненство на Въздвижение)
14
петък
Въздвижение на св. Кръст Господен.
Кръстовден (Строг пост)
15
събота
Вмчк Никита
16
неделя
Неделя след Въздвижение
Вмчца Евфимия Всехвална.
Св. Людмила Чешка
17
понеделник
*Мчци София, Вяра, Надежда и Любов
18
вторник
Преп. Евмений Гортински Чудотворец
19
сряда
Мчци Трофим, Саватий и Доримедонт
20
четвъртък
Вмчк Евстатий и дружината му
21
петък
Св. ап. Кодрат
(Отдание на Въздвижение)
22
събота
Ден на независимостта на България
Свщмчк Фока.
Св. прор. Йона.
Преп. Козма Зографски
23
неделя
1 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
Зачатие на св. Йоан Предтеча
24
понеделник
Първомчца Текла равноапостолна
25
вторник
*Преп. Евфросиния.
Преп. Сергий Радонежски
26
сряда
*Успение на св. ап.и ев. Йоан Богослов
27
четвъртък
Мчк. Калистрат и дружината му
28
петък
*Преп. Харитон Изповедник
29
събота
Преп. Кириак Отшелник
30
неделя
2 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
Свщмчк Григорий, просветител на Армения
Икона на св. Анна - майка на Пресвета Богородица
Икона на св. Анна
майка на Пресвета Богородица

Икона Рождество на Пресвета Богородица
Рождество на Пресвета Богородица
  На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живеели праведните Йоаким и Анна, които светата Църква нарича "богоотци".
   Йоаким произхождал от Давидовия род, а Анна - от рода на Аарон. Били щедри и милосърдни хора, но всекидневна скръб помрачавала живота им: нямали деца. За израилтяните това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
   На един от големите празници Йоаким дошъл в храма и поискал както всички израилтяни да принесе жертва на Бога
. Първосвещеникът обаче го укорил, че няма деца и затова не е достоен да принася жертви. Скръбта на Йоаким била голяма. Не се завърнал в къщи, а отишъл в пустинята, където прекарал 40 дни в строг пост и молитва за чудо - да стане и той баща.
    Ана също тъгувала, считала себе си причина за бездетството им. И горещо се молела Бог да я облагодетелства с рожба.
   И ето — ангел Господен застанал пред нея и й казал: "Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасени
е на целия свят. Ще я наречете Мария."
 
14 септември — КРЪСТОВДЕН, Летен Кръстовден,
ВЪЗДВИЖЕНИЕ на честния Кръст Господен

   С летния Кръстовден се отбелязва началото на есенно-зимния сезон. Наричат го също Гроздоберник, защото е началото на гроздобера.
   На този ден се спазва строг пост. Според народните представи от Кръстовден слънцето тръгва назад, връща се към зима, нощта и денят се кръстосват.
   За празника се раздават пити. Някъде се събира цялото село на мегдана, пеят се песни и се вият хора.

   Летният Кръстовден е антипод на зимния, но също като него отбелязва прелом — не само сезонен, но и стопански. Той е начало на нови аграрни дейности: есенна оран, сеитба, гроздобер.
   Основното обредно действие — постът, не е свързано само с християнството. То има дълбока езическа основа и е призвано да предизвика плодородието чрез отказ. Постът по начало е характерен за преходните периоди, в които доминира хаосът и безструктурността. Нещо повече: той ги дублира, маркирайки "временна смърт" (или почти смърт), която винаги в народните представи ражда новото начало, новия растеж.
   Продуцираща насоченост има и житната жертва, както и отбелязването края на прехода с веселие, песни и танци.

ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН
    Светата православна Църква извършва поклонение на светия К р ъ с т  Г о с п о д е н четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
   Празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква:
    1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики.
    2. Намирането на Светия Кръст на Голгота.
    3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

                                                                         
   През 614 г. Персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и животворният Господен Кръст.
   Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.
   Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
   — Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
   Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:
   — Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!
   Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.
.
17 септември — ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ;
СВ. СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ

   Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
   Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
   
   Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото "християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него..." (Д. Маринов)
   В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
    "Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях... се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
   1. Да почита родителите си.
   2. Да се пази от кръвосмешение.
   3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
   4. Да не краде.
   5. Да не убива, дори за отмъщение.
   6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
   7. Да не се връща пътник от прага.
   8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.
   Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание."

   Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка.

"Празници и вярвания на българите" - к.ф.н. Томислав Дяков
СВ. МЪЧЕНИЦИ ВЯРА, НАДЕЖДА , ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ
Икона на Вяра, Надежда , Любов и майка им София  През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот гя оправдала напълно името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.
   
София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.
  
Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко: хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но Господ със Своята невидима сила ги пазел. Най-малката привързали към колело и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се напоила с кръв.
   
Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.
    За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.
   Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.
   Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
   Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
.
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001