брой 7, 2001   
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод,
ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.
И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария,
паднаха и му се поклониха; отваряйки съкровищата си,
принесоха му дарове - злато, ливан и смирна
.
Матея 2:1, 11

  През една зимна нощ, преди 2000 години, в покрайнините на Витлеем, в полутъмния обор се родил Младенец. Мучали крави, конете трепкали насън, магарета неспокойно се въртяли върху сламените си постилки. Майката повила Младенеца, нежно го поставила в яслите и с любов се надвесила над новороденото.
  Неочаквано вратата на обора се отворила и в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни царе (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан и смирна.
   Ладан е скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в древността поднасяли в знак на особено благоволение.
   Със смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.
   И така, злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека.

   Тези дарове на влъхвите се пазят и до днес.
   Златото - това са 28 златни пластини с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник... Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.
  Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70. Тези съкровища се пазят с голямо уважение в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.
  Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато вече знаела, че й предстои да се раздели със земния си живот, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 г.
   Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години. Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел". Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.
   И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Монасите на Света гора забелязали, че даровете изцеляват онези, които са обсебени от нечисти демони.
  
От 80-те години на ХХ век 2-3 предмета от даровете всяка година се изнасят от манастира за поклонение. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.

  Манастирът "Свети Павел" е разположен в западното подножие на планината Атон недалеч от пристанището. Според преданието строител на обителта бил преподобният Павел Ксипоротамски, живял през Х век. След като каталонците нападнали манастира, той загубил за известно време своята самостоятелност. През 1370 г. благодарение на покровителството на сръбския владетел Георги Бранкович той отново придобил независимост и започнал да укрепва. През ХV-ХVІІ век там охотно се заселвали славянски монаси. След пожари, наводнения (1911 г.) и мното още бедствия, много здания били погубени и се строили отново.
   Съборният храм "Сретение Господне" бил построен отново през 1839-1844 г. Той бил облицован изцяло с мрамор, дърворезбата на иконостаса в храма е образец на атонската школа. Най-старите съхранени здания са отбранителната кула от ХVІ в. Има и съвсем нови постройки от ХХ век. Голямото разнообразие на архитектурни стилове в манастира се обяснява с множеството промени и пристроявания през годините. В обителта има 12 часовникови кули. В библиотеката се съхраняват над 500 ръкописа и повече от 12 хиляди старопечатни книги, от които 174 са славянски.
  Първи чули думите на ангелския химн "Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение" овчарите, дошли при Младенеца Христос по пътя на чистата вяра.
   По друг път стигнали до Бога влъхвите. Техният път бил труден, както е труден пътят от Вавилон до Витлеем, както е труден той за онези, които търсят истината в тежки интелектуални преживявания и страдания, чрез богословието, философията и науката. И този път довежда до Бога, ако истината се търси от цяло сърце, обръщайки се с молитва към Бога.
   Според древната църковна представа най-характерният епизод от Христовото Рождество е именно появяването на звездата на Новороденото. Керванът от Изток се появил в Ерусалим след две години. Според преданието звездата изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите, мъдреците, притежаващи тайните знания (а астрономията и математиката в древността били смятани за свещени науки), които били запознати с пророчеството на Даниил, живял много преди това във Вавилон, потеглили след звездата. Според преданието, един от тях бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.

| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001