брой 5(12), 2002
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО — ИДЕЯ ЗА ЖИВОТ
Ваклуш Толев
   За да има гроб на Възкресението, първо трябва да има и ясли, в които една майка ще го люлне, трябва да има едно крехко телце, което живее в плът. Но във всички случаи Иисус Христос е дарение на Светия Дух и на Божия Си Отец.
   Той ще трябва да бъде въведен в храма, когато на 12 години ще учуди света със своята мъдрост; да изходи една Голгота, да влезе в една гробница и да възкръсне, за да покаже, че Бог никога не е умирал и няма да умре.
   Възкресението е идея за живот. Христос рече: "Радвайте се, аз победих света!" Радвайте се, защото Възкресението е живот вечен! Светът го оспорва и Го прикова, но светът не знаеше, че приковава само себе си. Четирите гвоздея, на които беше сложен кръстът, бяха четирите посоки, които праотецът ни Адам, носеше в името си. Север, юг, изток, запад... Освен тях в света съществуваше и едно име — човек, който трябваше да се освободи от колективното съзнание, за да стане индивидуалност. Той, Адам, имаше единственото право в света между сътвореното да ражда. Така Синът на Отца — роденият, работеше в Адам — сътворения.
   Трагичното е, че продължаваме да Го разпъваме всеки ден; трагичното е, че забиваме гвоздеи не в своя, а в чужда плът! Трагедия е, че констатацията на студения разум като саван обвива всяко прозрение, всеки феномен на духа! Човечеството прави все по-чудно Възкресението, вместо тази иреална реалност да стане всекидневно познание. Какво значи да отречеш Възкресението? Да се опълчиш срещу цялата природа, да позволиш на човека само вегетация.
   Най-голямото, което Христос остави на човечеството, е да го освободи от оверижващия го страх от своя Отец. И най-великата идея, която можеше да се постави на човешката трапеза като всекидневен хляб, е идеята, че човекът е един бог в развитие — "Аз и Отца едно сме!" Това е Възкресение. Това е слово и енергия, която може да разбие всяка гробница, която може да направи от нашия храм онова, което наричаме свети мощи. Тази дързост дава на човека основанието да изповяда пътя на съвършенството в идеята за единство със своя Бог.
   Когато изживяваме суетността да нарушим някоя традиция или някой овехтял обред, тогава излиза на преден план онова, което Христос нарече с красивата фраза — варосани грабници. Как ще приемат Този, Който слага подкваса, Който ражда бунт — не негодувание, а овластеност над това, което е порочно. Човечеството в продължение на 2000 години Го празнува като чакана надежда. И след като Го оплаче, след като Го положи, ще отиде да яде печено агне... Ще го делят на свой и чужд, ще Го търсят дали е възкръснал — дали не е направена някаква измама. Даже ще му намерят живот в Япония, в Индия, къде ли не.
   Христос не може да бъде ограничен в която и да е географска точка, не може да бъде поставян и в никоя звезда, защото Той е миропомазване, една духовна вълна, благодатно щедра в душата на човека. Той е Възкресението заради самата същност на човека — плът, събрана от цялата планета, за да послужи на същността — Диханието. Христос е живият Бог у нас, а как ще Го изведем, е проблем на възпитание и на чувството ни за отговорност пред святост, пред история, пред дом и пътища на бъдещето.
икона "Слизане в ада"
небе  
Какво още
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002