НАРОДЕН  КАЛЕНДАР: МАЙ
 
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
брой 5 (12), 2002 
5 МАЙ — ВЕЛИКДЕН, ВЪЗКРЕСЕНИЕ
   Това е денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник.
   Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики.
   На велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, почистват се оборите и се изгаря сметта.
   През великата сряда и велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата. Първо те се преброяват; обикновено в най-многобройните фамилии те са 500-600, защото се ядат чак до Спасовден, т.е. 40 дни след Великден. Разбира се, в днешно време изобщо не може да се говори за такова голямо количество яйца, но все пак би следвало да се предвиди, че децата ще поискат да занесат и в училище, а и по съседски се разменят от най-сполучливо украсените яйца. После се измиват и стипцосват — с вода и пепел, за да не останат петна. В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. С първото яйце стопанките правят кръстен знак върху челото на децата, а после и на всички останали от семейството. В четвъртък се подновява и квасът (квасец, маята, която после през цялата година се използва за месене, разтворена във вода).
   На велики петък (разпети петък) също не се работи: тогава се месят обредните хлябове и козунаците и се шарят (пишат, рисува)т яйцата. Шарките са символи за здраве, любов, уважение и радост. От разпети петък до обеда на страстната събота не се яде нищо.
   В полунощ на съботата срещу неделя, т.е. на същинския Великден, хората се поздравяват с "Христос возкресе!" — "Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком в къщи.
   В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца.
   Следобеда момите начело с новата кумица отиват на определно място и връзват люлки. Играят се хора и се пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:
Зелена равна морава
заман ми бъди зелена
като през празна неделя
и Великата събота.
Пофалил ми се Великден,
с червени яйца Великден,
Гергьовден с вакли агънца,
Петровден с крехки пиленца...

   В срядата след Великден (Светла сряда) в някои райони момите извършват обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят с нея из селото и пеят песни:
Маро лишанко, говедар те либи,
ще ли дойдеш да го земнеш?
Не ща го, мамо, не ща го...
Дружината минава и през нивите, а накрая момите къпят куклата в реката и си измиват лицата. Обичаят носи плодородие и предпазва от градушки, болести и магии.
   Според традиционните вярвания велики четвъртък е много подходящ за различни магии, особено за любовни (за залюбване и за разлюбване). На този ден всяка жена, ако е бездетка или е на 50 години може да стане магьосница.
   Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека, за когото ще се омъжат. На самиа Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки в ръка пари или нещо ценно и ако е праведен, ще го получи.
   Великден бележи края на големите пости.
    Великденският празнично-обреден комплекс е класически пример за взаимно адаптиране на християнска и езическа традиция в нашите етнорегиони.
   По принцип Великден е изцяло християнски празник: митологичната му същност обаче е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Точно този й елемент я "сродява" с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.
   Така християнската митологична схема "рамкира" езическите ритуали, които съпътстват Възкресението, а те от своя страна маркират края на преходния период.
   Какво точно означават отделните обредни практики, наглед твърде разнородни?
   Великденското чистене и изгарянето на сметта е във връзка с култовете към огъня, изгарящ нечистото, болестотворното, злото. То всъщност е ритуално почистване, маркиране, отделяне на окултуреното, усвоеното пространство от чуждото, неусвоеното.
   Забраната за работа и завършващият пост (тримиренето) в петък и събота имат продуциращ характер; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието. Следователно можем да ги наречем "временна смърт", която чрез механизмите на отрицателната магия ще възкреси природата и плодовитостта. Важна роля имат и ритуалните хлябове и козунаците, които са своеобразна житна жертва в чест на възраждането - те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкръсване, израстване. Самият хляб е не само продукт, но и символ на плодородния процес.
   Подобна е функцията и на боядисваните яйца, задължителни за обредността на Великден. В християнската митология те символизират безсмъртието, носейки идеята на възкръсването на Христос (в Библията са знак на надеждата). В езическите митологии яйцето е знак на Вселената; счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук и знак за възраждането на природата. Така отново в този обичай паганизъм и християнство се примиряват и допълват; боядисването и шаренето на яйцата подсказва вечността на живота, пъстротата и разнообразието на света. Чукането с яйцата е метафоричен "сблъсък" между личните светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.
   Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите обреди - ходенето на гости, люлеенето (представено като знак на половия акт), различните магии и гадания (от инициален тип), които са с женитбена насоченост. Функция на очистване от вредоносните влияния има и ритуалното измиване на девойките в светлата сряда.
   Независимо от загубилата се вече семантика на великденските обреди, традицията продължава своя живот. Това вероятно е така, защото тази обредност сполучливо съумява да хармонизира в себе си различни наглед идеи: идеята за възкръсването на Бога, възкръсването на природата и "възкръсването" на социума - чрез включването на ново поколение в родовия ритъм.
използвани са материали от книгата на Томислав Дяков
"Народният календар - празници и вярвания на българите"
ПРАВОСЛАВЕН  КАЛЕНДАР
—— 2002 ——
МАЙ
1
сряда
*Велика сряда. Прор. Иеремия.
Прпмчк Акакий Серски.
Св. Тамара Грузинска
(Прежд. лит.) (Вечерта Малко повечерие)
2
четвъртък
*Велики четвъртък.
Мчци Еспер и Зоя (Утреня, Велик маслосвет, Васил.лит.) (Вечерта последование на 12 Евангелия)
3
петък
*Велики петък. Мчци Тимотей и Мавра (Царски часове. Вечерня с изнасяве на Плащаницата) (Вечерта Опело Христово)
4
събота
*Велика събота. Прпмчца Пелагия (Вас. лит.)
5
неделя

† Възкресение Христово – Пасха

6
понеделник
† Възкресение Христово.
Вмчк Георги Победоносец (Гергьовден). Ден на храбростта и Българската армия
Св. Иов Многострадални
7
вторник
† Възкресение Христово.
*Св. цар Борис-Михаил. и Св. Атанасий Велики
Мчк Акакий
8
сряда
*Светла сряда.
Св. ап. Йоан Богослов.
Преп. Арсений Велики (Блажи се)
9
четвъртък
*Светли четвъртък.
Прор. Исаия. Мчк Христофор.
Пренасяне мощите на св. Николай Летни
10
петък
*Светли петък. Животоприемни източник. Св. ап. Симон Зилот (Блажи се).
Възстановяване на Българската Патриаршия
11
събота
† Светла събота.
Св.Равноапостоли Кирил и Методий.
Свщмчк Мокий
12
неделя
† 2 Неделя след Пасха - Томина
Св. Епифаний Кипърски и Герман Цариградски
13
понеделник
Мчца Гликерия
14
вторник
Мчци Исидор и Иоан Български
15
сряда
Преп. Пахомий Велики
16
четвъртък
Преп. Теодор Освещени
17
петък
*Св. ап. Андроник. Мчк Николай Софийски
18
събота
Мчци Теодот, Петър, Дионисии. Св. 7 девици
19
неделя
† 3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици
Свщмчк Патрикий, еп. Брусенски
20
понеделник
Мчк Талалей
21
вторник
*Св.св. равноап. Константин и Елена
22
сряда
Мчк Василиск.
Вмчк Иоан -Владимир, княз Български Чудотворец
23
четвъртък
Преп. Михаил Синадски
24
петък

*Преп. Симеон Дивногорец.
Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. (Молебен)

25
събота
*3-то намиране главата на св. Иоан Кръстител
26
неделя
† 4 Неделя след Пасха - на Разслабения. Св. ап. Карп.
Вмчк Георги Софийски Най-нови
27
понеделник

Свщмчк Терапонтий.
Мчк Терапонтий Софийски

28
вторник
Преп. Никита, еп. Халкидонски.
Преп.Софроний Български
29
сряда
*Преполовение. Прпмчца Теодосия
30
четвъртък
Преп. Исакий Далматски.
Св. Емилия
31
петък
Св. ап. Ермий. Мчк Ермей.

През цялата Страстна седмица са разрешени само растителните храни и варивата.
Понеделникът от Страстната седмица е последният от дните, през които може да се пътува.
Вторникът е последният от дните, през които може да се върши някаква домакинска работа.
Срядата е последният ден, през който може да се върши селскостопанска работа.
На Велики четвъртък се боядисват яйца, като първите са винаги червени. Първото яйце се пази до следващия Велики четвъртък. Тогава се хвърля в течаща вода - когато изплува и тръгне по водата, се казва:
Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден.
На Разпети петък има пълна забрана върху песните, веселбите, миенето. С Разпети петък започват т. нар. 12 петъка. Те са най-строго пазени за градушка. През тях не се започва градеж и не се правят надбягвания с коне.
През нощта на Разпети петък има множество гадателни практики.
Съботата е разделена на две части - битовистична (до 13 ч.), през която се върши каквато и да е домакинска работа. През останалата част от деня има пълна забрана по отношение на битови практики. Тази част се състои в подготовка на вечерното бдение, което започва в 21 ч. и свършва в 3 ч. При него огънят задължително се взима от олтара.
В неделя на Великденска трапеза има козунак, великденски обредни хлябове, в центъра се слагат червени яйца и е редно да има кръст.
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002