Стефан Цанев
ДА СПРЕМ ЛАВИНАТА
   Страшна беше гледката на рухващите небостъргачи.
   Страшен беше ужасът в очите на бягащите хора.
   Страшно е, че това се случи пред очите на цял свят и че светът беше безпомощен пред това зверство.
   Но още по-страшна беше гледката на подскачащите от радост хора някъде на изток.
   Още по-страшно е, че това са деца!
   Ще потърсят виновните. Ще ги намерят. Ще отмъстят. Душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, строшено за строшено.
   И може би американските деца ще подскачат от радост...
   Но това няма да е краят. Лесно е да се предскаже отговорът: две души за душа, две очи за око, два зъба за зъб и т.н.
   И омразата ще нараства като лавина.
   Накрая ще ни затрупа - виновни и невинни.
   Не е ли време да се опитаме да спрем тази лавина? Не е ли време да се запитаме: коя е причината за тази омраза?
   Рухващите небостъргачи са радвали не само палестинците. Сигурно и онзи сръбски баща, който плачеше върху труповете на двете си деца, убити от американските бомби - сигурно и той се е радвал.
   Кой ще убеди майките, които раждат уроди, че бомбите с обеднен уран са били предназанчени за Милошевич? От Милошевич и помен няма да има, а още стотици сръбски майки ще раждат уроди. Сигурно и те са се радвали...
    Изправени сме пред съдбоносна световна дилема: личните страдания прерастват в омраза между нации. Лесно е да търсим вината само в другите. Мъстта лесно се маскира на справедливост. Време е да потърсим и своята вина.
   Апокалиптичната картина на рухващите небостъргачи, на бягащите ужасени хора, на врязващия се в небостъргача самолет - всичко това не ви ли напомняше кадри, които сме гледали много пъти по същите телевизори? Пълните с насилие и убийства екшъни дали не са учебници по насилие и убийства? Дали сами не възпитаваме собствените си убийци? Не извършваме ли най-голямото престъпление, като внушаваме на децата си, че да убиваш е геройство, да насилваш - значи си силен мъж. (България вече гъмжи от такива силни мъже...)
   Ние и вярата си в Бога превръщаме в омраза - в омраза към друговерците. Нещо повече: ние спокойно убиваме в името на Бога.
   От кръстоносните походи до всичките днешни войни - всъщност все са религиозни войни.
   Вече сме в умния ХХІ век и време е да кажем на висок глас, че ако го има, Бог е един, наричан с различни имена от различните народи, и че който твърди обратното, е шарлатанин и използва Бога за параван на своите престъпления. И да преследваме тези шарлатани като престъпници, а не да ги обявяваме за свои приятели и да ги въоръжаваме против враговете си.
   Защото много е вероятно и това зверство да е извършено от религиозни фанатици - в името на Бога.
   Горкият Бог! Сигурно е отвърнал вече лице от своите жалки подобия...
в-к "ТРУД" -13 септември 2001

| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001