Маргарита - раздел ЗЕМЯ
ЗЕМЯ:
 Красавицата бегония
 Смарагдите: С цвят на млада трева
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
брой 3, 2001 

Бегонията
  За първи път бегониите са открити и описани от френския монах Шарл Плюше през ХVІІ век по време на експедиция до о-в Хаити. А названието на растението е в чест на губернатора на Санто Доминго (о-в Хаити) Мишел Бегон.
   Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически области на Америка, Африка и Азия, наброяващ над 900 вида. В декоративното цветарство днес се използват над 120 вида. Благодарение на дълги години работа асортиментът на това удивително растение е толкова голям, че неговите хибриди и сортове са повече от хиляда. Има миниатюрни бегонии, подходящи за гледане в терариуми, и гиганти, достигащи до два метра; бегонии с множество малки листенца и бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър до 30 см. Има храстчета с гроздовидни ярки цветове, или бегонии с тежки букети цветове по върховете, с листа, които нямат равни в растителния свят по красота.
   Поради това богато разнообразие бегониите не се класифицират строго, а най-често се групират според типа корени — например бегониите, чиито корени са грудки, се наричат Б. тубероза (тубер - грудка). Общото за тях е, че цветовете на всички са или мъжки, или женски и най-често растат на гроздове, с воднисто-месести листа и най-често с несиметрични сърцевидни листа. Заради изумителното разнообразие на цветовете най-популярни сред туберозите са хибридите на Б. туберхибрида (B. tuberhybrida).
 
  У нас това е един от най-предпочитаните видове. Цветовете й са два типа: женски само с плодник и мъжки само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама. Като всички бегонии и тя е топлолюбива и се нуждае от влажен въздух. През есента, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането и оставете стъблото да изсъхне. После го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно, където обаче температурата не пада под нулата. През март извадете грудката, пресадете я в нова пръст, полейте я и я внесете на топло. Когато се покажат новите стъбълца, може да извадите грудката и да я разделите на части така, че всяка част да има поне едно стъбло и ще получите няколко млади растения.
 
    Втора по популярност е бегония луцерна (B. Corallina de Lucerna), която често надвишава 1 м височина. Листата й са несиметрично сърцевидни, светлозелени, а горната им част е напръскана със светлозелени петънца. Ако се отглежда на добре осветено място, долната им част става копалово червена, откъдето и наименованието на вида. Цветовете й са най-често розови, събрани на големи увиснали гроздове. Размтожава се чрез вкореняване на резници през лятото. През зимата част от листата за съжаление окапват, затова е по-добре да не й даваме да расте прекалено висока, за да не се оголват клоните й. Затова щом достигне желаната височина, прищипнете връхчето на новата листна пъпка. Обича силна светлина и добро поливане, което през зимата естествено се намалява.

  Повечето бегонии обаче се отглеждат заради красотата на техните листа и тук първенец е царската бегония (B. rex). Хибридите са толкова много, че е невъзможно да се изброят. Листата са едри, яркообагрени и през лятото бързо нарастват. Затова тогава почвата се поддържа добре навлажнена, около самата бегония се пръска, за да се увлажни и въздухът, подхранва се на 2-3 седмици. Презимува в топли помещения.Особено през зимата трябва да се внимава да не се мокрят листата, за да не загният. Лесно се размножава с листни резници или разделяне на коренището напролет.
   

   Много популярната стайна бегония слонско (слоново) ухо (B. burchellii) е с толкова късо стебло, че то почти не се вижда, особено при младите растения. То е месесто и завито над повърхността на пръстта. Листата са разположени отгоре гъсто - горната им част е зелена и лъскава, а отдолу са червени.
   За по-ограничени пространства е много подходяща тигровата бегония (B. bowerii и нейният хибрид B. tiger), защото е с много по-дребни листа от царската бегония.
 
   На голяма популярност се радват вечноцъфтящите (B.semperflorens), наричани още восъчни бегонии, с множество компактно растящи клончета, с почти кръгли зелени или червеникави листа, покрити като с восъчен налеп. Те цъфтят целогодишно и са много подходящи за балконите и градините през лятото. Тъй като тези бегонии са сукулентни растения, преди да се полеят отново, почвата трябва да е изсъхнала. За да се отглеждат като вечноцъфтящи, им е необходима светлина и през зимата, а през лятото издържат и на най-силното слънце.
 
    Видът грацилис (B. gracilis) се нарича у нас бонка или черешки. Има много сортове, но общото е красивата форма на стъблото и продължителния обилен цъфтеж. За разлика от другите бегонии обича пълно слънчево огряване. Най-красиви са младите растения, но ако се прекършат стъблата на старите рано през пролетта, ще избият много нови разклонения. Ако решите да използвате тази бегония като многогодишно растение, дръжте я през зимата в не много топло помещение при добро осветление и не толкова обилно поливане. Тогава гя ще продължи да цъфти, макар и не толкова буйно като през лятото.

 
  Напоследък особена популярност придобиват и бегониите, подходящи за висящи кошници. Те са грудкови бегонии, които също цъфтят обилно. Един от по-разпространените видове е бегония пендула (B. pendula).

    Бегонията е наистина една красавица без претенциите на вносните цветя, разнообразна, обилно цъфтяща и декоративна, която е готова срещу малко внимание да ни подари радост и хармония.

| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001