ВРЕМЕ
 НАРОДЕН КАЛЕНДАР: м. ЯНУАРИ
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
брой 1(8), 2002
6 януари - ЙОРДАНОВДЕН, ВОДИЦИ, БОГОЯВЛЕНИЕ
  С Водици завършват мръсните дни. Празникън е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. През нощта срещу празника там, на конец спускат пръстен. на сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава.
   На реката или езерото свещеникът прави водосвет, а после хвърля кръста във водата. Момците се надпреварват кой ще го извади пръв. Всички именници (Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана) се поливат с вода; недъгави и болни се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. Някъде след водосвета потапят и иконите във водата.
   Вечерта на трапезата отново има постни ястия: хляб, зеле, фасул, орехи, вино; трапезата се прекажда задължително, састо коледната и новогодишна трапези. Затова вечерта се нарича трета кадена вечер.
    В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.
   От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

   Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни). Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода).
   Според традиционните представи на този ден е кръстен и младият Бог (чрез потапяне в река Йордан), следователно той отново се ражда, т.е. ражда се за нов живот. Неговото кръщение (повторно раждане) съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година.

7 януари — ИВАНОВДЕН, ЗИМЕН СВ. ИВАН, СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

   Зимният Ивановден се смята за празник на кръстника на младия Бог Христос. Този ден честват тържествено не само именниците. Празнуват всички като къпанията продължават. На Ивановден се къпят младоженците и всички деца, а къпането почти винаги е навън.
   Според народните представи Ивановден е и празник на кумството, кръстничеството и побратимството. Поради това той е определен за ритуално къпане на младоженците, което има не само очистителен характер, но е и реликт на посветителните обреди за приобщаване на младите семейства към социума. (Къпаните младоженци обикновено са едногодишници.)
   Християнството и езичеството отново се преплитат в обредността на Ивановден: зимният св. Иван е кръстник на Христос; а по отношение на младоженците замества вълшебния помощник от митологиите.

8 януариБАБИНДЕН
   Бабинден е третият от Ивановденските празници: обединяващо звено са обредите, свързани с водата и нейната очистителна сила.
   Празникът е в чест на бабата-акушерка в селото, празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.
   Сутринта отрано още на този ден бабата обикаля всички домове, в които е помагала да се раждат децата (в които е бабувала). Във всяка къща тя окъпва детето (ако е малко), а на по-големите измива очите. След това се връща у дома си и чака гости.
   След обеда при бабата отиват с дарове (главно гозби) всички жени, които е израждала. Започва гощавка; на вече приготвената трапеза могат да седнат само жени. След богатото хапване идва ред на хората и песните, водени от бабата. Празникът завършва с поливане (къпане, влечугане) на бабата. Според народните представи бабата е свързана с отвъдните сили, защото помага на неживото да стане живо, да премине в света на хората. Нейните сили са свръхестествени; в различни региони се случвабабата да е едновременно и баячка, лечителка и врачка. Често названието баба не отговаря на биологичната й възраст, вно подчертава старшинството й, принадлежността и битието й, към зоната -граница между двата свята.
   В някои райони мъжете на този ден не смеят да излязат от къщите си (или от кръчмата :-) —развеселените и пийнали жени ги подигравали, понякога дори ги сбивали и имали право да им свалят поясите.
  
   16 януариЮЖНИЦИ-ВЕРИЖНИЦИ, ПЕТРОВО ВЪЖЕ,
ЧЕСТНИ ВЕРИГИ НА СВ. АП. ПЕТЪР
  Това е първият от празниците, посветени на гръмотевицата, за която се смята, че е небесна стрела. Удареният от нея е грешен човек, той е наказан по Божия воля и не бива да бъде погребан в общите гробища.
   На този ден стопанките месят пита-колач и го раздават по съседските къщи, за да се предпазят от гръм. Забранено е да се работи, не се плете, тъче, шие. Ако човек носи дреха, ушита на празника, през лятото може да го удари гръм. Забранено е да ес впряhа добитъка, защото на този ден може да се подхлъзне.
  Празникът Южници-верижници е първият от комплекса Антоновден - Атанасовден (16-17-18 януари ) и е подготовка за другите празници.
17 януариАНТОНОВДЕН, ПРЕП. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
  Празнува се за предпазване от болести. На този ден младите булки месят питки и ги раздават, намазани с мед. Тези питки се наричат благи, пресни или чумини.
   Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.
   Според вярванията Антоновден (Андоновден) е един от лошите, тежки празници: на този ден дветецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
   Празнуват именниците Антон, Антония, Дончо, Донка.
    В народните представи двамата светци са братя близнаци - ковачи. Оттук и връзката с предпазването от болести: ковачът е сакрално лице, медиатор; той може да лекува, да правии да разваля магии. Така под християнския култ към мъченика Антоний (поставил ръката си в огъня) се наблюдават старинни схващания за небесните богове на огъня (Перун, Хермес, Хефест).
   17 януариАТАНАСОВДЕН, СРЕДЗИМА, СВ. АТАНАСИЙ
   Празнува се преполовяването на зимата; поговорката гласи: "Атанас дойде и лятото дойде". Според традиционните представи свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни.
   Празникът се чества не само от именниците, но и от ковачите, железарите, ножарите. На някои места колят курбан и раздават варено жито; организират се семейни трапези.
   В други краища се извършва побратимяването, като после ергените взаимно се черпят.
   Спазват се същите забрани, които характеризират Антоновден. В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.
   Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове.Не случайно точно тези светци "затоплят земята" и "я обръщат към лято".
   Зимният Атанасовден има и свой летен антипод — свети Атанас летни (5 юли).
ПРАВОСЛАВЕН  КАЛЕНДАР
2002
ЯНУАРИ
1
вторник
Нова година. Обрезание Господне.
Св. Василий Велики (Васильовден) (Василиева лит.)
2
сряда
Св. Силвестър, папа Римски.
Преп. Серафим Саровски
3
четвъртък
Св. прор. Малахия.
Мчк Гордий
4
петък
Събор на 70 апостоли.
Прпмчк Онуфрий Габровски.
Преп. Теоктист
5
събота
Мчци Теопемт и Теона.
Преп. Синклитикия и Аполинария.
(Велик водосвет). (Строг пост)
6
неделя
Богоявление (Йордановден). (Утреня. Вас. Лит.)(Велик водосвет)
7
понеделник
Св. Йоан Кръстител (Ивановден)
8
вторник
Св. Григорий еп.Български.
Преп. Домника
9
сряда
Мчк. Полиевкт
10
четвъртък
Св. Григорий, епископ Нисийски.
Преп. Дометиан.
Преп. Маркиан
11
петък
*Преп. Теодосий Велики
12
събота
Мчца Татяна.
Св. Сава Сръбски
13
неделя
Неделя след Богоявление.
Мчци Ермил и Стратоник
14
понеделник
Преп. Отци, избити в Синай и Раита.
Св. равноап. Нина просв. на Грузия
(Отдание на Богоявление)
15
вторник
Преп. Павел Тивейски, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Иоан Колибар.
16
сряда
Честни вериги на св. ап. Петър.
Преп. Ромил Видински.
Свщмчк Дамаскин Габровски
17
четвъртък
*Преп. Антоний Велики (Антоновден)
18
петък
*Св. св. Атанасий и Кирил Алексaндрийски
Св. Йоаким, патриарх Търновски (Атанасовден)
19
събота
Преп. Макарий Египетски.
Св.Марк Ефески
20
неделя
Нед. 12 след Неделя подир Въздвижение – на 10-те прокажени
*Преп. Евтимий Велики.
Св. Евтимий, патриарх Търновски
21
понеделник
Преп. Максим Изповедник
Св. мчк Неофит
22
вторник
Св. ап. Тимотей.
Свщмчк Петър и мчк Сионий Български
23
сряда
Свщмчк Климент Анкирски.
Мчк Агатангел
24
четвъртък
Преп. Ксения Римлянка
25
петък
*Св. Григорий Богослов
26
събота
Преп. Ксенофонт и дружината му
27
неделя
Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката
*Прен. мощите на св. Йоан Златоуст
28
понеделник
Преп. Ефрем Сириец
29
вторник
Прен. мощите на св. Игнатий Богоносец
30
сряда
*Св. Три Светители.
Св. благоверни цар Петър Български.
Св. Иполит Римски.
Преп. Сергий Къпин.
Мчк Димитрий Сливенски
31
четвъртък
Св.безсребърници и чудотворци Кир и Иоан.
СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ, АРХИЕПИСКОП НА КЕСАРИЯ КАПАДОКИЙСКА

   Св. Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска в благочестиво, богато и благородно християнско семейство. Детството и младостта му преминали по времето на Константин Велики и на неговите синове, но бащата на майка му — св. Емилия, загинал мъченически при гонението на Диоклетиан, а дядо му по бащина линия цели седем години крил семейството си из гъстите лесове на Понтийската планина. Баща му, Василий Старши бил виден ритор и адвокат в Кесария. Майка му Емилия произхождала от богат, благороднически род. Тя родила пет дъщери и петима синове. Двама от братята на Василий — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци. Най-голямо влияние върху децата в семейството оказала тяхната баба — св. Макрина Старша, ученичка на Неокесарийския чудотворец св. Григорий, ученик на Ориген.
   Блестящите способности на Василий накарали родителите му да го изпратят в най-добрите училища по това време — в Кесария, Цариград и Атина. Там той слушал лекциите на езическите мъдреци, изучил и новоплатониците. Когато се върнал в Кесария, преподавал красноречие и увлечен от успехите си се държал горделиво. Но скоро надвил изкушенията на младостта си с подкрепата на св. Григорий Богослов и на 30-годишна възраст бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим.
    Към 357 г. св. Василий предприел пътуване из Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лични впечатления от духа на монашеския живот, на който възнамерявал да се посвети. Той бил поразен от въздържанието на мотасите. На връщане се отбил и в Атина, където се срещнал с мнозина от предишните си учители. С един от тях — Евул, той прекарал три денонощия в спасителни беседи.
   — В какво се изразява висшата мъдрост? — питал Евул.
   — В помненето на смъртта! Ако ние действително по-често мислехме за смъртта, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоянните земни блага, а повече щяхме да се стремим да придобиваме вечните. Една е телесната слава, а друга — природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава на двете едновременно, защото "никой не може да слугува на двама господари"
(Мат. 6:24).
   Много и убедително говорил св. Василий на езическия философ за греха и покаянието, за пороците и добродетелите, за смъртта и възкресението, за наградата и наказанието, за спасението и проклятието в отвъдната вечност. Накрая елинският философ, прехласнат и потресен възкликнал:
   — О, небоявление Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдния век!
   След поклонническото си пътешествие и завръщането си от Атина св. Василий избрал за своето аскетично уединение едно поетично кътче край река Ирис. От другата страна на реката, в това пустинно място, майка му, св. Емилия и сестра му, св. Макрина, основали женски манастир.
   В следващите няколко години започнали да прииждат жадуващи за отшелничество люде, които създавали нови и нови свети обители. Св. Василий не странял от тях и дори станал игумен. Заедно със св. Григорий съставил прочутите "Правила за монасите". Отличителна черта на Василиевските манастири било широкото практикуване на благотворителността.
   След смъртта на Дианий (362 г.) за епископ на Кесария Кападокийска бил избран Евсевий. Благочестив и обичан от народа, той бил неподготвен за епископско служение, особено в тревожните еретически времена. Нищо друго не можело да помогне на Църквата по това време освен един опитен и авторитетен помощник, какъвто могъл да бъде единствено Василий. И той приел да бъде ръкоположен за презвитер. Но скоро неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, помрачили отношенията между него и Евсевий, който останал в сянката на растящия престиж на презвитер Василий. За да избегне схизмата, Василий доброволно се отдалечил в своя Понтийски манастир.
   По това време първата ерес — арианството сериозно застрашила църковното единство. С посредничеството на Василий и Григорий Богослов било постигнато примирение. В средата на 370 г., когато Евсевий починал, Василий бил избран за Кападокийски първосветител. Неговото мъжество спасило църквата от арианството, въпреки натиска на император Валент.
   Василий Велики особено се погрижил за благолепието на богослужението. Той установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пеене на псалми, а като паметник на дейността му за реформиране на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева света литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година. През вековете Василиевият оригинал е претърпял промени. Запазени са Цариградската, Сирийската и Александрийската редакции.
   Още през "златния век" на старобългарската писменост и в първите десетилетия след своето покръстване, българите са били ощастливени да четат в превода на Йоан Екзарх св. Василиевия "Шестоднев" с неговите девет беседи върху 26 стиха от първата глава на БИТИЕ, които и днес удивляват с критичния си поглед.
   Велик през всичките дни на живота си, св. Василий останал такъв и при смъртта си. За неговата кончина е запазен удивителен разказ.
Разказ за последните часове от живота на св. Василий Велики

    В Кесария живял един бележит еврейски лекар, който имал способност да предвижда смъртта на своите пациенти до три и дори до пет дни предварително. Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти. За неговото обръщение към християнската вяра обаче не помогнали никакви доводи на великия светите . "В тази вяра съм се родил, в нея искам и да умра!" — бил почти неизменният отговор на правоверния израилтянин. Св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, най-сетне легнал на смъртния одър. Тогава той извикал лекаря Йосиф, като да търсил медицинската му помощ. Изкусният лекар направил потребното за един основен преглед, но едвам докоснал костеливата ръка на архиепископа, казал на домашните да се приготвят за погребение, защото болният щял да умре веднага.
   — Повярвай ми, владико, преди още да залезе слънцето, ти ще умреш...
   — Ако оживея до утре, до шестия час (12 часа на обед по нашето времетраене), то какво ще направиш?
   — Да умра!
     — Да, да умреш за греха, да оживееш за Бога!
     — Зная какво говориш, владико! Ето, кълна ти се, ако ти бъдеш жив до утре, ще изпълня волята ти!
    Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул просбата на великия Си угодник. На сутринта архиепископът изпратил да повикат Йосифа. Лекарят не искал да повярва на служителя, но се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и мъртъв... Като срещнал бодрия поглед и кротката усмивка на живия владика, лекарят смаян коленичил пред леглото му и възкликнал:
   — Велик е християнският Бог и няма друг бог освен Него! Заповядай, свети отче, без отлагане да кръстят мене и целия ми дом!
   — Аз ще те кръстя сам, с моите ръце!
   — Ти не бива да станеш, ти си твърде слаб...
   — Господ ще ме подкрепи — казал св. Василий и станал от постелята.
    Св. Василий извършил последната си литургия, кръстил лекаря Йосиф, благодарил на Бога и се върнал у дома си. Същия ден вечерта той предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 година.
   Смъртта на Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил толкова добрини през живота си.
   Всяка година в този ден християнската църква отслужва св. Василиева литургия в негова чест.
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002